31 ago 2022, 13:55

Хвърчащи мисли...

  Poesía » Otra
731 0 1

Скоро ще дойде есента...
жълтата, тъжна и дъждовна есен...
Слънцето ще вземе силата от листата на дърветата,
а вятърът ще мете с тях улиците.

 

Ще зазвънят през септември гласчетата на учениците,
ще затропат работниците пак по строежите...
Небето няма да е тъй синьо,
градът няма да е толкова тих и пуст...

 

Лятото ще си отиде..,
както тръгна си и пролетта... 
и ще чакаме с надежди зимата,
докато се крием от дъжда.

 

От гардероба ще извадя тогава любимият шал
в цветовете на тъжната есен,
ще загърна самотата с топло палто
и ще крача под чадъра унесена...

 

 

 

17 август

   2022г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Natalie Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Менят се сезоните, всеки от тях носи различни емоции, то в това се крие нетърпението с което ги чакаме! Хубав стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...