natalie1987 (Natalie)
2 61

31 авг. 2022 г., 13:55

Хвърчащи мисли...

Поэзия » Другая

730 0 1

Скоро ще дойде есента...
жълтата, тъжна и дъждовна есен...
Слънцето ще вземе силата от листата на дърветата,
а вятърът ще мете с тях улиците.

Ще зазвънят през септември гласчетата на учениците,
ще затропат работниците пак по строежите...
Небето няма да е тъй синьо,
градът няма да е толкова тих и пуст...

Лятото ще си отиде..,
както тръгна си и пролетта...
и ще чакаме с надежди зимата,
докато се крием от дъжда.

От гардероба ще извадя тогава любимият шал
в цветовете на тъжната есен,
ще загърна самотата с топло палто
и ще крача под чадъра унесена...

17 август

2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0