31 авг. 2022 г., 13:55

Хвърчащи мисли...

734 0 1

Скоро ще дойде есента...
жълтата, тъжна и дъждовна есен...
Слънцето ще вземе силата от листата на дърветата,
а вятърът ще мете с тях улиците.

 

Ще зазвънят през септември гласчетата на учениците,
ще затропат работниците пак по строежите...
Небето няма да е тъй синьо,
градът няма да е толкова тих и пуст...

 

Лятото ще си отиде..,
както тръгна си и пролетта... 
и ще чакаме с надежди зимата,
докато се крием от дъжда.

 

От гардероба ще извадя тогава любимият шал
в цветовете на тъжната есен,
ще загърна самотата с топло палто
и ще крача под чадъра унесена...

 

 

 

17 август

   2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Менят се сезоните, всеки от тях носи различни емоции, то в това се крие нетърпението с което ги чакаме! Хубав стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...