6 jul 2024, 14:46  

Хвърчило

  Poesía
370 1 0

ХВЪРЧИЛО

 

Още, мамо, недей си отива,

има много какво да си кажем.

Вечерта е безкрайно красива

с позлатените летни паважи

и с цветята, закрили балкона,

тук ухае на прелестен юли,

кротко трепка свещта пред иконата

и е рано за тръгване, чу ли?

Колко топли неща за споделяне

ни очакват и много усмивки,

още не е денят на разделите.

А и с липсата как се привиква?

Като с тънко кончѐ на хвърчило

с всеки дъх е животът привързан.

Намотай го на пръста си силно,

стискай здраво, да пускаш – не бързай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...