6.07.2024 г., 14:46  

Хвърчило

360 1 0

ХВЪРЧИЛО

 

Още, мамо, недей си отива,

има много какво да си кажем.

Вечерта е безкрайно красива

с позлатените летни паважи

и с цветята, закрили балкона,

тук ухае на прелестен юли,

кротко трепка свещта пред иконата

и е рано за тръгване, чу ли?

Колко топли неща за споделяне

ни очакват и много усмивки,

още не е денят на разделите.

А и с липсата как се привиква?

Като с тънко кончѐ на хвърчило

с всеки дъх е животът привързан.

Намотай го на пръста си силно,

стискай здраво, да пускаш – не бързай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...