6 июл. 2024 г., 14:46  

Хвърчило

364 1 0

ХВЪРЧИЛО

 

Още, мамо, недей си отива,

има много какво да си кажем.

Вечерта е безкрайно красива

с позлатените летни паважи

и с цветята, закрили балкона,

тук ухае на прелестен юли,

кротко трепка свещта пред иконата

и е рано за тръгване, чу ли?

Колко топли неща за споделяне

ни очакват и много усмивки,

още не е денят на разделите.

А и с липсата как се привиква?

Като с тънко кончѐ на хвърчило

с всеки дъх е животът привързан.

Намотай го на пръста си силно,

стискай здраво, да пускаш – не бързай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...