23 jul 2008, 22:53

Хълм

  Poesía » Otra
926 0 1
Навън е тъмно,
пред очите ти е мрак.
Дори не плачеш сякаш.
Имаш си лице от камък.

Върви, побързай.
Върви към своя хълм.
Пронизващата музика те плаши.
Сякаш имаш ангелско сърце.

Върви, побързай.
Вече се разсъмва.
Светлината ще те изгори.
Но зная, че не те боли.

Почти си стигнал.
Хълмовете вече те закриват.
Но, моля те, не се обръщай,
да не видиш моята усмивка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...