23 июл. 2008 г., 22:53

Хълм

920 0 1
Навън е тъмно,
пред очите ти е мрак.
Дори не плачеш сякаш.
Имаш си лице от камък.

Върви, побързай.
Върви към своя хълм.
Пронизващата музика те плаши.
Сякаш имаш ангелско сърце.

Върви, побързай.
Вече се разсъмва.
Светлината ще те изгори.
Но зная, че не те боли.

Почти си стигнал.
Хълмовете вече те закриват.
Но, моля те, не се обръщай,
да не видиш моята усмивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...