Jul 23, 2008, 10:53 PM

Хълм

Poetry » Other

923 0 1

Навън е тъмно,
пред очите ти е мрак.
Дори не плачеш сякаш.
Имаш си лице от камък.

Върви, побързай.
Върви към своя хълм.
Пронизващата музика те плаши.
Сякаш имаш ангелско сърце.

Върви, побързай.
Вече се разсъмва.
Светлината ще те изгори.
Но зная, че не те боли.

Почти си стигнал.
Хълмовете вече те закриват.
Но, моля те, не се обръщай,
да не видиш моята усмивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tiha_chest (Марина Стоянова)

Ако е от щастие усмивката, то нека да я види

2008-07-24T01:14:57+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0