Хълм
Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.
Ще види ли някой
как стене душата,
самотна,
обвита до край в тъмнина.
Вървиш пак нагоре -
там, дето звездата блести,
там, дето огрява небето и свода
на старите детски мечти.
Но хълмът висок е,
а силните нявга криле
безмислено търсят опора
във нечии чужди ръце.
И ето - пак падаш
в зелената, лепкава кал.
И тук пак ще страдаш,
понеже не си съумял...
Не се срамувай, плачи!
Аз искам да видя
как падат сълзите
от твоите топли, красиви очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
