interdictor (Иво)
4 4
May 1, 2011, 10:36 AM

Хълм 

  Poetry » Phylosophy
555 0 2

Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.

Ще види ли някой
как стене душата,
самотна,
обвита до край в тъмнина.
 
Вървиш пак нагоре -
там, дето звездата блести,
там, дето огрява небето и свода
на старите детски мечти.
 
Но хълмът висок е,
а силните нявга криле
безмислено търсят опора
във нечии чужди ръце.

И ето - пак падаш
в зелената, лепкава кал.
И тук пак ще страдаш,
понеже не си съумял... 

Не се срамувай, плачи!
Аз искам да видя
как падат сълзите
от твоите топли, красиви очи.

© Иво All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??