Хълм
Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.
Ще види ли някой
как стене душата,
самотна,
обвита до край в тъмнина.
Вървиш пак нагоре -
там, дето звездата блести,
там, дето огрява небето и свода
на старите детски мечти.
Но хълмът висок е,
а силните нявга криле
безмислено търсят опора
във нечии чужди ръце.
И ето - пак падаш
в зелената, лепкава кал.
И тук пак ще страдаш,
понеже не си съумял...
Не се срамувай, плачи!
Аз искам да видя
как падат сълзите
от твоите топли, красиви очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Всички права запазени
