gerena (Софийската Софиянка)
40 77
29 ene 2009, 10:21

И ако обичаш, изхвърли чувала с лъжи... 

  Poesía » De amor
872 0 10
Ето, казах ти да дръпнеш щорите!
Слънцето влезна в очите ми, за да ме събуди, а вече
 бях будна или така си мислех в будния си сън с отворени очи.
Ставаш. Направи кафе и за мене!
Пак си сложил малко захар,
другата ли така го обича?!
Обличаш се отново на обратно.
Бързаш. Не ти се говори, няма и за какво.
Само часовникът тихо отброява и проклина, а крачките ти секундите отсичат.
Оставяш разхвърляно след теб да оправям.
Сърцето ми под масата уплашено стои.
Разсъдъкът отстрани стиска зъби, цъка и събира раздраните задръжки.
Очите ми не ме гледат, отбягват ме, защото не виждах каквото трябва.
Ръката ти се плъзга по бравата, същата, която снощи по мен се спускаше
с въжета от обещания и същата, която на сърцето ми плесник удари.
А устните ми - вкуса в устата ти до вчера - вместо мен говорят:
"И ако обичаш, на излизане изхвърли чувала с лъжи с точно тези ръце, за чиито
линии за мен мастилото е свършило!"...

© Софийската Софиянка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С удоволствие ще наминавам
  • Само глупак се мисли за перфектен и не търпи критика А аз мога да търпя много.Не си обиждам,не бих и могла в крайна сметка да си откровен е нещо мн сложно и рядко срещано и се радвам на всеки,който поне веднъж е бил откровен с мен и дори и да е казал нещо от което ще ме заболи.Никога не съм претендирала,че мога да пиша,защото съм мн емоционална и предпочитам да говоря,да гледам в очите,да има пряк контакт.Радвам се Ани,че си ме запомнила това мн ме радва и ще се радвам и за в бъдеще да ми хвърляш по "едно око" и за пореден път благодаря на НЯМАМ Мерси на всички,които отделят секунди за да напишат коментар Лека вечер.
  • Аз също съм съгласна с нея. Мислиш ли, че аз не си чувствам нещата, които пиша? Само дето гледам освен чувство да влагам и мисъл. Защо? За да поднеса на негово височество читателя най-доброто, на което съм способна и за да не го видя как изнервено сякаш сменя канала на телевизора изчезва от сайта. Виж колко безобиден е първият ми коментар, нека го анализираме.
    "Теб те запомних с предния ти стих" - закачка, там беше нещо свързано със силикона и аз наистина съм я запомнила. А това си е жив комплимент.
    "Трудно те усещам,"- тук започва първото ми "Но"
    "имам чувството, че бъкаш от страхотни идеи,"- тупам я по рамото и държа да кажа, че не е лицемерно.
    "а ти е трудно да ги представиш добре..."- тук вече говоря за формата, липсва елементарна форма, заради която да се нарече стих, а не къс разказ.
    "Вероятно ти трябва време..." - тук визирам възрастта на автора, единствено заради опита, който се натрува само с време.
    "Ще се отбивам чат-пат. Поздрав!"- краят е добронамерен, защото не бих искала да убия желанието на авторката да твори. Не за друго, а защото съм видяла нещо в нея и бих искала да се връщам наистина.
    П.П.Извинения на автора! Такива дискусии са по-скоро полезни, ако имаш очи и уши и за критика, съдейки по лаконичния ти коментар си склонна да чуеш и други мнения. Ако не си веднага спирам да те посещавам, това би значело край на развитието ти. Наистина не искам да те демотивирам и наистина виждам нещо в теб. За да мога да си позволя да освободя поезията си от правилата първо ги опознах, научих се да ги използвам и тогава започнах с експериментите за да са успешни все пак. Хубава вечер от мен!
  • Ами адашке,Ани, според мен не е това правилният път. Може би самите понятия правилно и грешно се разминават доста,зависи от гледната точка. Поезията е субективна,за това се въздържам от критика. Аз самата не се чувствам компетента,че да обсъждам подобни неща. Точно за това съм съгласна с Герена, който както го чувства...
  • Който както го чувства...
  • Към: broken_dream (Нямам )- "харесва ми много стила ти,защото не се водиш от правилата, а от това,което чувстваш отвътре."
    Правилния път не е ли: - научаваме се да спазваме правилата, а после ги нарушаваме? М?
  • Толкова отдавна чаках ново стихо и много се радвам,че го прочетох Още снощи в 2,30 го видях,но не беше публикувано и първата ми работа днес беше да го прочета Наистина е прекрасно,като вулкан от чувства, харесва ми много стила ти,защото не се водиш от правилата, а от това,което чувстваш отвътре. Харесва ми силата,която имаш. Въпреки болката не показваш слабост за да не изглеждаш ранима. Как е отвътре само ти си знаеш... За това поздрави за прекрасния стих и продължавай да ни радваш с оригинални идеи

    "Обличаш се отново на обратно.
    Бързаш. Не ти се говори, няма и за какво.
    Само часовникът тихо отброява и проклина, а крачките ти секундите отсичат."
  • Съгласна съм с другите, в тази форма е повече за раздел "проза".
  • С Ани.

    п.п. неангажиращо предложение - скъси редовете.
  • Теб те запомних с предния ти стих Трудно те усещам, имам чувството, че бъкаш от страхотни идеи, а ти е трудно да ги представиш добре... Вероятно ти трябва време... Ще се отбивам чат-пат. Поздрав!
Propuestas
: ??:??