29 ene 2009, 10:21

И ако обичаш, изхвърли чувала с лъжи...

1.2K 0 10
Ето, казах ти да дръпнеш щорите!
Слънцето влезна в очите ми, за да ме събуди, а вече
 бях будна или така си мислех в будния си сън с отворени очи.
Ставаш. Направи кафе и за мене!
Пак си сложил малко захар,
другата ли така го обича?!
Обличаш се отново на обратно.
Бързаш. Не ти се говори, няма и за какво.
Само часовникът тихо отброява и проклина, а крачките ти секундите отсичат.
Оставяш разхвърляно след теб да оправям.
Сърцето ми под масата уплашено стои.
Разсъдъкът отстрани стиска зъби, цъка и събира раздраните задръжки.
Очите ми не ме гледат, отбягват ме, защото не виждах каквото трябва.
Ръката ти се плъзга по бравата, същата, която снощи по мен се спускаше
с въжета от обещания и същата, която на сърцето ми плесник удари.
А устните ми - вкуса в устата ти до вчера - вместо мен говорят:
"И ако обичаш, на излизане изхвърли чувала с лъжи с точно тези ръце, за чиито
линии за мен мастилото е свършило!"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Софийската Софиянка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С удоволствие ще наминавам
  • Само глупак се мисли за перфектен и не търпи критика А аз мога да търпя много.Не си обиждам,не бих и могла в крайна сметка да си откровен е нещо мн сложно и рядко срещано и се радвам на всеки,който поне веднъж е бил откровен с мен и дори и да е казал нещо от което ще ме заболи.Никога не съм претендирала,че мога да пиша,защото съм мн емоционална и предпочитам да говоря,да гледам в очите,да има пряк контакт.Радвам се Ани,че си ме запомнила това мн ме радва и ще се радвам и за в бъдеще да ми хвърляш по "едно око" и за пореден път благодаря на НЯМАМ Мерси на всички,които отделят секунди за да напишат коментар Лека вечер.
  • Аз също съм съгласна с нея. Мислиш ли, че аз не си чувствам нещата, които пиша? Само дето гледам освен чувство да влагам и мисъл. Защо? За да поднеса на негово височество читателя най-доброто, на което съм способна и за да не го видя как изнервено сякаш сменя канала на телевизора изчезва от сайта. Виж колко безобиден е първият ми коментар, нека го анализираме.
    "Теб те запомних с предния ти стих" - закачка, там беше нещо свързано със силикона и аз наистина съм я запомнила. А това си е жив комплимент.
    "Трудно те усещам,"- тук започва първото ми "Но"
    "имам чувството, че бъкаш от страхотни идеи,"- тупам я по рамото и държа да кажа, че не е лицемерно.
    "а ти е трудно да ги представиш добре..."- тук вече говоря за формата, липсва елементарна форма, заради която да се нарече стих, а не къс разказ.
    "Вероятно ти трябва време..." - тук визирам възрастта на автора, единствено заради опита, който се натрува само с време.
    "Ще се отбивам чат-пат. Поздрав!"- краят е добронамерен, защото не бих искала да убия желанието на авторката да твори. Не за друго, а защото съм видяла нещо в нея и бих искала да се връщам наистина.
    П.П.Извинения на автора! Такива дискусии са по-скоро полезни, ако имаш очи и уши и за критика, съдейки по лаконичния ти коментар си склонна да чуеш и други мнения. Ако не си веднага спирам да те посещавам, това би значело край на развитието ти. Наистина не искам да те демотивирам и наистина виждам нещо в теб. За да мога да си позволя да освободя поезията си от правилата първо ги опознах, научих се да ги използвам и тогава започнах с експериментите за да са успешни все пак. Хубава вечер от мен!
  • Ами адашке,Ани, според мен не е това правилният път. Може би самите понятия правилно и грешно се разминават доста,зависи от гледната точка. Поезията е субективна,за това се въздържам от критика. Аз самата не се чувствам компетента,че да обсъждам подобни неща. Точно за това съм съгласна с Герена, който както го чувства...
  • Който както го чувства...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...