neleta (Нели Илиева) neleta (Нели Илиева)
79
27 ago 2007, 10:44

И аз съм човек

  Poesía
778 0 2
И аз съм човек!
По земята топла
криволича
ден след ден.
В двайсет и първи век
скрила своя вопъл
тичам.
                    Коя съм?
Кого да попитам?
Кой да ми каже...
                     Къде съм?
Самата аз не зная даже...
Вътре в себе си скитам -
колко напразен труд
в опити да ме затрият.
 А аз съм тук.
 Живота си отива.
                   Бавно.
 Ден след ден.
 Сега откривам
колко славно
 е миналотo в мен
И пак ще бъда.
                    Знам.
 Някъде в отвъдното...
 В безкрая...
                     Там...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0