27 авг. 2007 г., 10:44

И аз съм човек

775 0 2
И аз съм човек!
По земята топла
криволича
ден след ден.
В двайсет и първи век
скрила своя вопъл
тичам.
                    Коя съм?
Кого да попитам?
Кой да ми каже...
                     Къде съм?
Самата аз не зная даже...
Вътре в себе си скитам -
колко напразен труд
в опити да ме затрият.
 А аз съм тук.
 Живота си отива.
                   Бавно.
 Ден след ден.
 Сега откривам
колко славно
 е миналотo в мен
И пак ще бъда.
                    Знам.
 Някъде в отвъдното...
 В безкрая...
                     Там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...