neleta (Нели Илиева) neleta (Нели Илиева)
79
27.08.2007 г., 10:44

И аз съм човек

774 0 2
И аз съм човек!
По земята топла
криволича
ден след ден.
В двайсет и първи век
скрила своя вопъл
тичам.
                    Коя съм?
Кого да попитам?
Кой да ми каже...
                     Къде съм?
Самата аз не зная даже...
Вътре в себе си скитам -
колко напразен труд
в опити да ме затрият.
 А аз съм тук.
 Живота си отива.
                   Бавно.
 Ден след ден.
 Сега откривам
колко славно
 е миналотo в мен
И пак ще бъда.
                    Знам.
 Някъде в отвъдното...
 В безкрая...
                     Там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0