12 ago 2014, 8:34

И без да те има 

  Poesía » Versos blancos
1072 1 5

И без да те има

В хиляда страници - виждам те. 

Целият в мастилото ми...

Странно е... Не те искам вече...

А се хващам да те изричам.
И без часовници, и с много цигари,

и с много викане и забравяне,

наричам звездите си на тебе,

и се карам да не те обичам.

И с много сричане - успявам...

да забравям името ти...

И това ми стига - за да направя

ремонт на себе си и ремонт на тебе

в главата си...

И с много кафе по никое време,

и с много вино по някое...

на междуетажието на дните ми

без теб се правя, че живея...

и всъщност успявам.

И без много точки,

и с крайно много многоточия,

животът продължава
и без да те има навсякъде... 

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може би съм пристрастна, тъй като чувствата, които си поетизирала са ми страшно близки и познати, но смятам, че произведението ти е стойностно, най-вече заради искрената емоция, която си вложила в него.
  • Завладя ме с искреността си. Разтърси ме със силата на емоцията!
    В многоточията има крайно много пулс, за да си тръгна просто ей така от стиха ти!
    Благодаря, lady_rose!
  • Написано на един дъх, много емоционално, докосва. Поздрави!
  • Благодаря наистина много!
  • "без теб се правя, че живея...
    "и всъщност успявам.
    И без много точки,
    и с крайно много многоточия,
    животът продължава
    и без да те има навсякъде..."
    -------------------------------------------------
    Много силен, докосващ стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за прекрасната поетеса! Бъди!
Propuestas
: ??:??