И без да те има
И без да те има
В хиляда страници - виждам те.
Целият в мастилото ми...
Странно е... Не те искам вече...
А се хващам да те изричам.
И без часовници, и с много цигари,
и с много викане и забравяне,
наричам звездите си на тебе,
и се карам да не те обичам.
И с много сричане - успявам...
да забравям името ти...
И това ми стига - за да направя
ремонт на себе си и ремонт на тебе
в главата си...
И с много кафе по никое време,
и с много вино по някое...
на междуетажието на дните ми
без теб се правя, че живея...
и всъщност успявам.
И без много точки,
и с крайно много многоточия,
животът продължава
и без да те има навсякъде...
© Единствена All rights reserved.
