12 авг. 2014 г., 08:34

И без да те има

1.4K 1 5

И без да те има

В хиляда страници - виждам те. 

Целият в мастилото ми...

Странно е... Не те искам вече...

А се хващам да те изричам.
И без часовници, и с много цигари,

и с много викане и забравяне,

наричам звездите си на тебе,

и се карам да не те обичам.

И с много сричане - успявам...

да забравям името ти...

И това ми стига - за да направя

ремонт на себе си и ремонт на тебе

в главата си...

И с много кафе по никое време,

и с много вино по някое...

на междуетажието на дните ми

без теб се правя, че живея...

и всъщност успявам.

И без много точки,

и с крайно много многоточия,

животът продължава
и без да те има навсякъде... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би съм пристрастна, тъй като чувствата, които си поетизирала са ми страшно близки и познати, но смятам, че произведението ти е стойностно, най-вече заради искрената емоция, която си вложила в него.
  • Завладя ме с искреността си. Разтърси ме със силата на емоцията!
    В многоточията има крайно много пулс, за да си тръгна просто ей така от стиха ти!
    Благодаря, lady_rose!
  • Написано на един дъх, много емоционално, докосва. Поздрави!
  • Благодаря наистина много!
  • "без теб се правя, че живея...
    "и всъщност успявам.
    И без много точки,
    и с крайно много многоточия,
    животът продължава
    и без да те има навсякъде..."
    -------------------------------------------------
    Много силен, докосващ стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за прекрасната поетеса! Бъди!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...