12 авг. 2014 г., 08:34

И без да те има

1.4K 1 5

И без да те има

В хиляда страници - виждам те. 

Целият в мастилото ми...

Странно е... Не те искам вече...

А се хващам да те изричам.
И без часовници, и с много цигари,

и с много викане и забравяне,

наричам звездите си на тебе,

и се карам да не те обичам.

И с много сричане - успявам...

да забравям името ти...

И това ми стига - за да направя

ремонт на себе си и ремонт на тебе

в главата си...

И с много кафе по никое време,

и с много вино по някое...

на междуетажието на дните ми

без теб се правя, че живея...

и всъщност успявам.

И без много точки,

и с крайно много многоточия,

животът продължава
и без да те има навсякъде... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би съм пристрастна, тъй като чувствата, които си поетизирала са ми страшно близки и познати, но смятам, че произведението ти е стойностно, най-вече заради искрената емоция, която си вложила в него.
  • Завладя ме с искреността си. Разтърси ме със силата на емоцията!
    В многоточията има крайно много пулс, за да си тръгна просто ей така от стиха ти!
    Благодаря, lady_rose!
  • Написано на един дъх, много емоционално, докосва. Поздрави!
  • Благодаря наистина много!
  • "без теб се правя, че живея...
    "и всъщност успявам.
    И без много точки,
    и с крайно много многоточия,
    животът продължава
    и без да те има навсякъде..."
    -------------------------------------------------
    Много силен, докосващ стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за прекрасната поетеса! Бъди!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...