Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
27 ago 2009, 16:13

И без теб живях...

1.1K 0 4

27.08.2009

 

И няма вече "Здрасти, как си",

и няма вече болка и сълзи.

Остаряха всички наши страсти,

изплакаха се моите очи...

 

Остана само споменът за дните,

и нощите с теб неизживени.

Прошепнати загинаха мечтите,

на клада обещанията изгорени...

 

Отишъл си, аз зная, там, където

до кръв те хапят спомени за мене.

Притихнало в теб стои сърцето,

прехвърля снимки избледнели...

 

А моето сърце, стаило се в гърдите,

очаква само твоя нежна дума.

Но ти дори не искаш да ме видиш,

а дланите ми търсят те в полуда...

 

Ти беше всичко...

                       тръпка само бях...

изтрий ме с гумата на дните.

Ще те забравя! И преди без теб живях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0