Не ме погали никога със обич, като мъж,
от мъка ми посърна вярата...
Удави се без предизвестие и отведнъж,
и даже мъката изгуби мярата...
Това го чувствах, че ще ме налюби,
но мислех - да се пукат стомните,
Ще го обичам, пък да ме погуби!
Живота с нещо все да помним...
Ала не е така, сънувам те и ме изяжда -
и на ръка те виждам - предсказание...
Гори ме суха яловата жажда -
вдовишкото, самотното мълчание... ...