sama86 (Евкалипт)
68 194
11 jun 2008, 10:32

и даже мъката изгуби мярата... 

  Poesía
625 0 6
 

Не ме погали никога със обич, като мъж,

от мъка ми посърна вярата...

Удави се без предизвестие и отведнъж,

и даже мъката изгуби мярата...

 

Това го чувствах, че ще ме налюби,

но мислех - да се пукат стомните,

Ще го обичам, пък да ме погуби!

Живота с нещо все да помним...

 

Ала не е така, сънувам те и ме изяжда -

и на ръка те виждам - предсказание...

Гори ме суха яловата жажда -

вдовишкото, самотното мълчание...

 

Не чакам вече да ми хвърлиш цвете...

Самодивска била ми съдбата -

в теб подхлъзна се и се  оплете...

Пак не ме подмина без отплата!

 

Сега косите си не реша гиздаво -

разбрах какво е да не идваш...

Да бе ми нож забил накриво,

наместо бавно в огъня да ме наливаш!

 

Така е вече - ден минава, нощ минава,

чакам надвечер да те сънувам...

И заклинам те - не знам забрава,

само тежко, обично преболедувам...

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички,отново!!! Евгения,твоето листопадно стихотворение ми скъса сърцето, когато го четох...
  • Първите три куплета са много хубави и ми допадат, но следващите два за мен просто са или излишни или не се вписват някак в общото излъчване на стиха. Че е тъжен, така е, но определено последните два куплета ги пооправи.
    Много си страдала, това се усеща силно и знай, че не си сама.
  • Силен ,изстрадан стих!
    Не си сама,не и тук!
  • мнаго е силно и хубаво -браво на теб!!!!наистина ме докосна

    и даже мъката изгуби мярата......страхотно
  • болезнено откровение...болка и тъга струят...
    а на мене...ми е страшно тъжно...не си сама...
    пишеш изключително силно с много емоция...с обич за теб.
  • Поздрави!!!С пожелание за хиляди усмивки!!!
Propuestas
: ??:??