и даже мъката изгуби мярата...

Поэзия

780 0 6

Не ме погали никога със обич, като мъж,

от мъка ми посърна вярата...

Удави се без предизвестие и отведнъж,

и даже мъката изгуби мярата...

Това го чувствах, че ще ме налюби,

но мислех - да се пукат стомните,

Ще го обичам, пък да ме погуби!

Живота с нещо все да помним...

Ала не е така, сънувам те и ме изяжда -

и на ръка те виждам - предсказание...

Гори ме суха яловата жажда -

вдовишкото, самотното мълчание...

Не чакам вече да ми хвърлиш цвете...

Самодивска била ми съдбата -

в теб подхлъзна се и се оплете...

Пак не ме подмина без отплата!

Сега косите си не реша гиздаво -

разбрах какво е да не идваш...

Да бе ми нож забил накриво,

наместо бавно в огъня да ме наливаш!

Така е вече - ден минава, нощ минава,

чакам надвечер да те сънувам...

И заклинам те - не знам забрава,

само тежко, обично преболедувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sama86 (Евкалипт)

Благодаря на всички,отново!!! Евгения,твоето листопадно стихотворение ми скъса сърцето, когато го четох...

2008-06-12T10:48:05+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Първите три куплета са много хубави и ми допадат, но следващите два за мен просто са или излишни или не се вписват някак в общото излъчване на стиха. Че е тъжен, така е, но определено последните два куплета ги пооправи.
Много си страдала, това се усеща силно и знай, че не си сама.

2008-06-11T20:58:42+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Силен ,изстрадан стих!
Не си сама,не и тук!

2008-06-11T20:51:19+03:00
пипи87 (Павлина Кьосева)

мнаго е силно и хубаво -браво на теб!!!!наистина ме докосна

и даже мъката изгуби мярата......страхотно

2008-06-11T17:49:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

болезнено откровение...болка и тъга струят...
а на мене...ми е страшно тъжно...не си сама...
пишеш изключително силно с много емоция...с обич за теб.

2008-06-11T11:29:25+03:00