и даже мъката изгуби мярата...
Не ме погали никога със обич, като мъж,
от мъка ми посърна вярата...
Удави се без предизвестие и отведнъж,
и даже мъката изгуби мярата...
Това го чувствах, че ще ме налюби,
но мислех - да се пукат стомните,
Ще го обичам, пък да ме погуби!
Живота с нещо все да помним...
Ала не е така, сънувам те и ме изяжда -
и на ръка те виждам - предсказание...
Гори ме суха яловата жажда -
вдовишкото, самотното мълчание...
Не чакам вече да ми хвърлиш цвете...
Самодивска била ми съдбата -
в теб подхлъзна се и се оплете...
Пак не ме подмина без отплата!
Сега косите си не реша гиздаво -
разбрах какво е да не идваш...
Да бе ми нож забил накриво,
наместо бавно в огъня да ме наливаш!
Така е вече - ден минава, нощ минава,
чакам надвечер да те сънувам...
И заклинам те - не знам забрава,
само тежко, обично преболедувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
