21 may 2010, 13:33

И до болка ни се иска... 

  Poesía » De amor
1179 0 39
Усмихната очи притварям,
глава склонила съм на твойто рамо.
И сякаш с теб сме в сън наяве -
в магичен свят от приказна реалност.
Дочувам тихата въздишка,
ръката ми във твоята трепери.
И как до болка ни се иска
да спрем безумно бягащото време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??