И до болка ни се иска...
1.3K
0
39
Усмихната очи притварям,
глава склонила съм на твойто рамо.
И сякаш с теб сме в сън наяве -
в магичен свят от приказна реалност.
Дочувам тихата въздишка,
ръката ми във твоята трепери.
И как до болка ни се иска
да спрем безумно бягащото време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Светъл да е празникът за всички! 
