21.05.2010 г., 13:33 ч.

И до болка ни се иска... 

  Поезия » Любовна
1070 0 39


Усмихната очи притварям,

глава склонила съм на твойто рамо.

И сякаш с теб сме в сън наяве -

в магичен свят от приказна реалност.


Дочувам тихата въздишка,

ръката ми във твоята трепери.

И как до болка ни се иска

да спрем безумно бягащото време...



© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??