И до болка ни се иска...

May 21, 2010, 1:33 PM

Poetry » Love

1176 0 39

Усмихната очи притварям,
глава склонила съм на твойто рамо.
И сякаш с теб сме в сън наяве -
в магичен свят от приказна реалност.
Дочувам тихата въздишка,
ръката ми във твоята трепери.
И как до болка ни се иска
да спрем безумно бягащото време...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И до болка ни се иска...

Want to read more?

Random works