6 dic 2007, 10:40

И дъждът спираше ...

  Poesía
1.2K 0 12
 

Дъждът в душата спира,

когато ме погледнеш...

И тогаз във мен умира

всяка капка безнадеждност...

 

Зашумява нежно вятърът,

щом ръце в косите впериш,

щом в очите ми се взираш

и себе си у тях намериш...

 

Затуптява нещо силно във сърцето,

а душата рее се е в отблясъка на лунните лъчи.

С теб откривам рая - тук и на небето,

дето всичко шепне: „Моля те, със мен бъди !"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ве-ли-ко-леп-но!
  • Дъждът в душата спира,
    усмивка засиява...
    Мътилката събирана
    сълзите ни изпява...
    Сърцето любопитно
    позна Го много бързо
    в миг радостно политна
    с конче любов го върза)

    Нека има само звездопади от нежност и ветрове от силни чувства в душата и в поезията ти!
  • Хм...любов...до преди половин година тая дума ми беше странна, някакси неестествена, а глагола обичам-направо непонятен...за мен всичко беше само "обичах", "обичах сестра си", сега за мен света е в думите "обичам,обичам сестра си,обичам любовта,обичам него,...обичам и мрака, обичам дори омразата"За първи път ТОЙ ми показа истината и красотата в стихове като твоя и разбрах колко си искрена и как изливаш най-най-съкровеното си чувство в тези думи.Поздравявам те и за прекрасния стих и за смелостта ти.
  • Хубав обичащ стих!
  • Прекрасен стих!!! Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...