И дъждът спираше ...

Poetry

1.1K 0 12

Дъждът в душата спира,

когато ме погледнеш...

И тогаз във мен умира

всяка капка безнадеждност...

Зашумява нежно вятърът,

щом ръце в косите впериш,

щом в очите ми се взираш

и себе си у тях намериш...

Затуптява нещо силно във сърцето,

а душата рее се е в отблясъка на лунните лъчи.

С теб откривам рая - тук и на небето,

дето всичко шепне: „Моля те, със мен бъди !"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

magiq_bs (Муза)

Ве-ли-ко-леп-но!

2007-12-26T23:23:54+02:00
ladydream77hush (Милена Белчева)

Дъждът в душата спира,
усмивка засиява...
Мътилката събирана
сълзите ни изпява...
Сърцето любопитно
позна Го много бързо
в миг радостно политна
с конче любов го върза)

Нека има само звездопади от нежност и ветрове от силни чувства в душата и в поезията ти!

2007-12-26T23:21:47+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Хм...любов...до преди половин година тая дума ми беше странна, някакси неестествена, а глагола обичам-направо непонятен...за мен всичко беше само "обичах", "обичах сестра си", сега за мен света е в думите "обичам,обичам сестра си,обичам любовта,обичам него,...обичам и мрака, обичам дори омразата"За първи път ТОЙ ми показа истината и красотата в стихове като твоя и разбрах колко си искрена и как изливаш най-най-съкровеното си чувство в тези думи.Поздравявам те и за прекрасния стих и за смелостта ти.

2007-12-25T15:16:21+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Хубав обичащ стих!

2007-12-17T23:57:00+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Прекрасен стих!!! Поздрави!

2007-12-06T18:14:39+02:00