Dec 6, 2007, 10:40 AM

И дъждът спираше ... 

  Poetry
852 0 12
 

Дъждът в душата спира,

когато ме погледнеш...

И тогаз във мен умира

всяка капка безнадеждност...

 

Зашумява нежно вятърът,

щом ръце в косите впериш,

щом в очите ми се взираш

и себе си у тях намериш...

 

Затуптява нещо силно във сърцето,

а душата рее се е в отблясъка на лунните лъчи.

С теб откривам рая - тук и на небето,

дето всичко шепне: „Моля те, със мен бъди !"

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ве-ли-ко-леп-но!
  • Дъждът в душата спира,
    усмивка засиява...
    Мътилката събирана
    сълзите ни изпява...
    Сърцето любопитно
    позна Го много бързо
    в миг радостно политна
    с конче любов го върза)

    Нека има само звездопади от нежност и ветрове от силни чувства в душата и в поезията ти!
  • Хм...любов...до преди половин година тая дума ми беше странна, някакси неестествена, а глагола обичам-направо непонятен...за мен всичко беше само "обичах", "обичах сестра си", сега за мен света е в думите "обичам,обичам сестра си,обичам любовта,обичам него,...обичам и мрака, обичам дори омразата"За първи път ТОЙ ми показа истината и красотата в стихове като твоя и разбрах колко си искрена и как изливаш най-най-съкровеното си чувство в тези думи.Поздравявам те и за прекрасния стих и за смелостта ти.
  • Хубав обичащ стих!
  • Прекрасен стих!!! Поздрави!
  • Прекрасно е!!!Обичащо
  • Ех, че хубаво!
    Много, много хубаво, обичащо...
    Зарадва ме. С много обич за теб.
  • Искрена и нежна обич, силно въздействаш, Петинка, браво!!!
  • Много ми харесват твоите искрени стихове! Поздравления!
  • Петя!Много ми хареса стихът ти!
    Поздрав!
  • Благодаря ти ,Теди !Ренка ,на теб - също
  • Браво,Петинка!Всеки път,когато чета стиховете ти,откривам една част от себе си,за която сякаш времето е спряло.А дъждът-също.Великолепно!
Random works
: ??:??