И дъждът спираше ...
Дъждът в душата спира,
когато ме погледнеш...
И тогаз във мен умира
всяка капка безнадеждност...
Зашумява нежно вятърът,
щом ръце в косите впериш,
щом в очите ми се взираш
и себе си у тях намериш...
Затуптява нещо силно във сърцето,
а душата рее се е в отблясъка на лунните лъчи.
С теб откривам рая - тук и на небето,
дето всичко шепне: „Моля те, със мен бъди !"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Боянова Всички права запазени
)
