9 sept 2009, 13:47

И ето - пак е есен...

  Poesía
1.1K 0 1

И ето - пак е есен, и ето - пак вали.

Дървета се оголват и вятър пак ечи.

Но аз съм тук, на топло и всичко в мен трепти.

Училище започвам с приятели добри.

 

Училището старо пак врати отвори,

посрещат ни на входа учителите строги.

"Добре дошли отново!" - всеки се усмихва.

Кратък шум и после всичко пак утихва.

 

Всеки влязъл е във класната си стая,

нито звук, нито шум по коридора.

Такава тишина е, че човек да се смая.

Тихо е дори и навън - на двора.

 

И ето - след секунди тишината се разцепва,

плъпват ученици с весели лица.

Тръгнали са всички някъде - да се черпят,

да пируват, да лудеят до утре сутринта.

 

Че от утре вече прошка няма.

Отсъствия, изпити, оценки...

Ред по ред - първа, втора смяна.

Старата програма не търпи промени.

 

Но едно е важното за мен...

С приятели съм, с клас чудесен.

Божи дар е всеки следващ ден

и някакси животът става лесен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Еленкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...