И ето - пак е есен...

И ето - пак е есен, и ето - пак вали.

Дървета се оголват и вятър пак ечи.

Но аз съм тук, на топло и всичко в мен трепти.

Училище започвам с приятели добри.

Училището старо пак врати отвори,

посрещат ни на входа учителите строги.

"Добре дошли отново!" - всеки се усмихва.

Кратък шум и после всичко пак утихва.

Всеки влязъл е във класната си стая,

нито звук, нито шум по коридора.

Такава тишина е, че човек да се смая.

Тихо е дори и навън - на двора.

И ето - след секунди тишината се разцепва,

плъпват ученици с весели лица.

Тръгнали са всички някъде - да се черпят,

да пируват, да лудеят до утре сутринта.

Че от утре вече прошка няма.

Отсъствия, изпити, оценки...

Ред по ред - първа, втора смяна.

Старата програма не търпи промени.

Но едно е важното за мен...

С приятели съм, с клас чудесен.

Божи дар е всеки следващ ден

и някакси животът става лесен.