Sep 9, 2009, 1:47 PM

И ето - пак е есен...

  Poetry
1.1K 0 1

И ето - пак е есен, и ето - пак вали.

Дървета се оголват и вятър пак ечи.

Но аз съм тук, на топло и всичко в мен трепти.

Училище започвам с приятели добри.

 

Училището старо пак врати отвори,

посрещат ни на входа учителите строги.

"Добре дошли отново!" - всеки се усмихва.

Кратък шум и после всичко пак утихва.

 

Всеки влязъл е във класната си стая,

нито звук, нито шум по коридора.

Такава тишина е, че човек да се смая.

Тихо е дори и навън - на двора.

 

И ето - след секунди тишината се разцепва,

плъпват ученици с весели лица.

Тръгнали са всички някъде - да се черпят,

да пируват, да лудеят до утре сутринта.

 

Че от утре вече прошка няма.

Отсъствия, изпити, оценки...

Ред по ред - първа, втора смяна.

Старата програма не търпи промени.

 

Но едно е важното за мен...

С приятели съм, с клас чудесен.

Божи дар е всеки следващ ден

и някакси животът става лесен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Еленкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...