Sep 9, 2009, 1:47 PM

И ето - пак е есен...

  Poetry
1.1K 0 1

И ето - пак е есен, и ето - пак вали.

Дървета се оголват и вятър пак ечи.

Но аз съм тук, на топло и всичко в мен трепти.

Училище започвам с приятели добри.

 

Училището старо пак врати отвори,

посрещат ни на входа учителите строги.

"Добре дошли отново!" - всеки се усмихва.

Кратък шум и после всичко пак утихва.

 

Всеки влязъл е във класната си стая,

нито звук, нито шум по коридора.

Такава тишина е, че човек да се смая.

Тихо е дори и навън - на двора.

 

И ето - след секунди тишината се разцепва,

плъпват ученици с весели лица.

Тръгнали са всички някъде - да се черпят,

да пируват, да лудеят до утре сутринта.

 

Че от утре вече прошка няма.

Отсъствия, изпити, оценки...

Ред по ред - първа, втора смяна.

Старата програма не търпи промени.

 

Но едно е важното за мен...

С приятели съм, с клас чудесен.

Божи дар е всеки следващ ден

и някакси животът става лесен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Еленкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...