7 nov 2012, 22:43

И какво от това 

  Poesía » Otra
569 1 6
И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани
от безкрайни лета и пребродени пролети,
щом все още крилете на влюбени гълъби
ти напомнят за твоите влюбени полети,
щом в косите, поели цвета на годините,
още шепне съвсем по момчешки южнякът.
Щом децата ти - като цветята в градината -
пролетта си разсънена пак ще дочакат,
щом ще пълнят очите им изгреви леки -
като пух отлетели над старите клони,
за да тръгнат по своите (твои) пътеки,
към последния залез, изтичащ по склона...

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??