И какво от това
И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани
от безкрайни лета и пребродени пролети,
щом все още крилете на влюбени гълъби
ти напомнят за твоите влюбени полети,
щом в косите, поели цвета на годините,
още шепне съвсем по момчешки южнякът.
Щом децата ти - като цветята в градината -
пролетта си разсънена пак ще дочакат,
щом ще пълнят очите им изгреви леки -
като пух отлетели над старите клони,
за да тръгнат по своите (твои) пътеки,
към последния залез, изтичащ по склона...
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани
от безкрайни лета и пребродени пролети,
щом все още крилете на влюбени гълъби
ти напомнят за твоите влюбени полети,
щом в косите, поели цвета на годините,
още шепне съвсем по момчешки южнякът.
Щом децата ти - като цветята в градината -
пролетта си разсънена пак ще дочакат,
щом ще пълнят очите им изгреви леки -
като пух отлетели над старите клони,
за да тръгнат по своите (твои) пътеки,
към последния залез, изтичащ по склона...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
