hristam (Христина Мачикян)
531 928
7.11.2012 г., 22:43 ч.

И какво от това 

  Поезия » Друга
632 1 6
И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани
от безкрайни лета и пребродени пролети,
щом все още крилете на влюбени гълъби
ти напомнят за твоите влюбени полети,
щом в косите, поели цвета на годините,
още шепне съвсем по момчешки южнякът.
Щом децата ти - като цветята в градината -
пролетта си разсънена пак ще дочакат,
щом ще пълнят очите им изгреви леки -
като пух отлетели над старите клони,
за да тръгнат по своите (твои) пътеки,
към последния залез, изтичащ по склона...

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??