И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани
от безкрайни лета и пребродени пролети,
щом все още крилете на влюбени гълъби
ти напомнят за твоите влюбени полети,
щом в косите, поели цвета на годините,
още шепне съвсем по момчешки южнякът.
Щом децата ти - като цветята в градината -
пролетта си разсънена пак ще дочакат, ...