И какво от това, че ще свършат пътеките със последния залез, изтекъл по склона, щом отдавна си тръгнал, от много далеко, натежал като сгушено вино във стомна, щом в следите ти гонят се стъпки задъхани от безкрайни лета и пребродени пролети, щом все още крилете на влюбени гълъби ти напомнят за твоите влюбени полети, щом в косите, поели цвета на годините, още шепне съвсем по момчешки южнякът. Щом децата ти - като цветята в градината - пролетта си разсънена пак ще дочакат, щом ще пълнят очите им изгреви леки - като пух отлетели над старите клони, за да тръгнат по своите (твои) пътеки, към последния залез, изтичащ по склона...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Харесах!