И какво пък...

14 abr 2009, 21:21

Poesía » Otra

838 0 1

Печата на самотата ти ударих,

съвестта ужасно ме гризе.

Зле постъпих и не забравих

тях, твоите страстни ръце.

При друга щастие ще търсиш.

Да те утеши ще може ли, не знам.

Замяна добра не направи,

ще успееш ли да забравиш мен?

Да страдам - не, не ми отива.

Усмивка слагам на лице.

Сърцето пълня с радост

от други невиждани светове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Kapi (Капи Стоянова)

2009-04-14T21:29:14+03:00

Поздрави за прекрасният стих ...