Печата на самотата ти ударих,
съвестта ужасно ме гризе.
Зле постъпих и не забравих
тях, твоите страстни ръце.
При друга щастие ще търсиш.
Да те утеши ще може ли, не знам.
Замяна добра не направи,
ще успееш ли да забравиш мен?
Да страдам - не, не ми отива.
Усмивка слагам на лице.
Сърцето пълня с радост
от други невиждани светове.
© Слънчева усмивка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
