Печата на самотата ти ударих,
съвестта ужасно ме гризе.
Зле постъпих и не забравих
тях, твоите страстни ръце.
При друга щастие ще търсиш.
Да те утеши ще може ли, не знам.
Замяна добра не направи,
ще успееш ли да забравиш мен?
Да страдам - не, не ми отива.
Усмивка слагам на лице.
Сърцето пълня с радост
от други невиждани светове.
© Слънчева усмивка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
