И какво пък...
Печата на самотата ти ударих,
съвестта ужасно ме гризе.
Зле постъпих и не забравих
тях, твоите страстни ръце.
При друга щастие ще търсиш.
Да те утеши ще може ли, не знам.
Замяна добра не направи,
ще успееш ли да забравиш мен?
Да страдам - не, не ми отива.
Усмивка слагам на лице.
Сърцето пълня с радост
от други невиждани светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчева усмивка Всички права запазени
