17 ene 2006, 9:24

И когато слънцето залезе

  Poesía
1.6K 0 0
И когато слънцето залезе
нека снегът започне да вали,
да покрие и изчисти мръсотията по града,
оставена от всичките зли и лицемерни хора
стъпили и опорочили чистата напръхнала от студа земя.
А те ужасните, стъпвайки по нея
я позорят и грозят.
И нека снегът започне да вали,
да утеши мъката на всичките сираци,
които без родители сами
живота са си хванали в ръце
и са го разбрали много по отрано
колко груб и колко нежен,
колко злочестен и колко несправедлив е той.
И нека снегът започне да вали,
и снежинките леки и студени
да падат по лицата на влюбените хора,
които миг не чакат да допрат
горещи устни в сладостна омая,
да забравят лошия отминал ден
с множеството оставени следи
от уморените да живеят хора,
да забравят бедните сираци,
които първи срещнали живота,
продължават да живеят.
А само нежните снежинки да се стапят,
падайки върху сгорещените тела,
и тогава нека сладката магия
се разпръсне по света
и само тя да изчисти и ободри
децата на земята,
злите хора,
сираците нещастнил
И нека снегът започне да вали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...