17 янв. 2006 г., 09:24

И когато слънцето залезе

1.6K 0 0
И когато слънцето залезе
нека снегът започне да вали,
да покрие и изчисти мръсотията по града,
оставена от всичките зли и лицемерни хора
стъпили и опорочили чистата напръхнала от студа земя.
А те ужасните, стъпвайки по нея
я позорят и грозят.
И нека снегът започне да вали,
да утеши мъката на всичките сираци,
които без родители сами
живота са си хванали в ръце
и са го разбрали много по отрано
колко груб и колко нежен,
колко злочестен и колко несправедлив е той.
И нека снегът започне да вали,
и снежинките леки и студени
да падат по лицата на влюбените хора,
които миг не чакат да допрат
горещи устни в сладостна омая,
да забравят лошия отминал ден
с множеството оставени следи
от уморените да живеят хора,
да забравят бедните сираци,
които първи срещнали живота,
продължават да живеят.
А само нежните снежинки да се стапят,
падайки върху сгорещените тела,
и тогава нека сладката магия
се разпръсне по света
и само тя да изчисти и ободри
децата на земята,
злите хора,
сираците нещастнил
И нека снегът започне да вали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...