И луната с мен заплака
Всяка вечер те търся в албума
и гледам твоите снимки със сълзи,
но колко жалко, че не мога да те върна
и за първи път да видя твоите очи....
Може би на небето сега си щастлив
и ангелите всяка нощ те пазят....
или пък там горе света е по-красив,
защото тук при нас ти никога не слизаш!
Дори луната с мен заплака и ме повали,
но иначе всяка вечер ми говори....
За теб, за любовта, за всичко, дядо....
с думите "Момче, не спирай да се бориш!"
15.03.1994 R.I.P
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados
