И луната с мен заплака
Всяка вечер те търся в албума
и гледам твоите снимки със сълзи,
но колко жалко, че не мога да те върна
и за първи път да видя твоите очи....
Може би на небето сега си щастлив
и ангелите всяка нощ те пазят....
или пък там горе света е по-красив,
защото тук при нас ти никога не слизаш!
Дори луната с мен заплака и ме повали,
но иначе всяка вечер ми говори....
За теб, за любовта, за всичко, дядо....
с думите "Момче, не спирай да се бориш!"
15.03.1994 R.I.P
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Калинов Все права защищены
