20.06.2016 г., 17:44 ч.
И луната с мен заплака
Всяка вечер те търся в албума
и гледам твоите снимки със сълзи,
но колко жалко, че не мога да те върна
и за първи път да видя твоите очи....
Може би на небето сега си щастлив
и ангелите всяка нощ те пазят....
или пък там горе света е по-красив,
защото тук при нас ти никога не слизаш!
Дори луната с мен заплака и ме повали,
но иначе всяка вечер ми говори....
За теб, за любовта, за всичко, дядо....
с думите "Момче, не спирай да се бориш!"
15.03.1994 R.I.P
© Калоян Калинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно произведение, успя да ме разчувстваш, защото знам какво е! За съжаление физическата им липса се засилва с времето...остава ни да вярваме, че духом са с нас! Поздрави!
-
Едно от най-любимите ми твои нещица!
-
Вселената изплаква заедно с нас нашите болки и радости...така е...а ние често вървим против нея...аз вярвам, че душите се прераждат и..., но всеки ден трябва да живеем все едно е последен и да следваме примера на тези, които са ни оставили в наследство...любов...и във нас са оставили следа, възхищение и вдъхновение...
По принцип не бих коментирала подобен стих, не само защото ме оставя без думи, но и защото е от тези които не се коментират, а се чувстват...но тези стихове наистина ме развълнуваха много и не дамо ме оставиха без думи...плача в момента...докосна ме много и сякаш ме пробуди като с плесница, но и в същото време ме накара да си спомня нещо познато като déjà vu със всички сили...знам я тази болка, макар естествено да не е същата, прости ми за това многословие или друго, когато просто изпадам в мълчание и не знам какво да кажа, дори да искам...
Поздрави за стиха и посланието и прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много хубав стих, Калоян.