Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
13 jun 2019, 14:57

И малка калпазанка в мене жива е... 

  Poesía
1172 12 11

Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,  
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.

 

И бурята - проклетница разчорлена,
трещи, размята мълнии коси...
Огъва дървесата, чак до корена...
Уплашена си? Зная, че не си!

 

И уморен от толкова лудуване,
стаи се вятър в мократа трева.
Дъждовни устни, тръпни от целуване,
рисуват седемцветната дъга.

 

И тихо е, и толкова красиво е,
замира в миг небесната река.
И малка калпазанка в мене жива е,
с прокъсани сандали във ръка.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Да мога най-накрая да се скрия
RainaVakova RainaVakova
Poesía » Otra
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
  2909  22  25 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??