Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
13.06.2019 г., 14:57 ч.

И малка калпазанка в мене жива е... 

  Поезия
1177 12 11

Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,  
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.

 

И бурята - проклетница разчорлена,
трещи, размята мълнии коси...
Огъва дървесата, чак до корена...
Уплашена си? Зная, че не си!

 

И уморен от толкова лудуване,
стаи се вятър в мократа трева.
Дъждовни устни, тръпни от целуване,
рисуват седемцветната дъга.

 

И тихо е, и толкова красиво е,
замира в миг небесната река.
И малка калпазанка в мене жива е,
с прокъсани сандали във ръка.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Да мога най-накрая да се скрия
RainaVakova RainaVakova
Поезия » Друга
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
  2912  22  25 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??