И малка калпазанка в мене жива е...
Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена,
трещи, размята мълнии коси...
Огъва дървесата, чак до корена...
Уплашена си? Зная, че не си!
И уморен от толкова лудуване,
стаи се вятър в мократа трева.
Дъждовни устни, тръпни от целуване,
рисуват седемцветната дъга.
И тихо е, и толкова красиво е,
замира в миг небесната река.
И малка калпазанка в мене жива е,
с прокъсани сандали във ръка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
