3 nov 2020, 20:57

Изворен миг да се лее

  Poesía
803 5 10

Изворни стомни в сърцето разплисках,

жаден за обич - от мене да пиеш.

Чувства по-ярки от изгрев поиска.

Днес аз съм слънце за теб. И молитва.

Хълмове стръмни душата изкачва

синия връх на небето да стигна.

Звездна любов аз с целувка закачам

в сънища твои да свети. А миг ли

само докосне лицето ми бяло,

с розови ласки разцъфва тъмата.

Полет изписва, с криле полетяло

ято балони, родени в душата.

В погледа топъл безсънна оставам

с тебе - звездици от ярката вечност.

Стомните чупя. Късмет подарявам,

изворен миг да се лее сърдечно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря!🌸💗
  • Много ефирно и красиво...
  • Чак се усещат пеперудите в стомаха
  • ❤️🌹 Безкрайно ви благодаря, Мари и Младен!
  • Много ефирен и чувствен поетичен изблик е родил това прекрасно стихотворение, Цвети!👏🌹
    " Хълмове стръмни душата изкачва
    синия връх на небето да стигна"!!!!!
    Не ни оставяй без поезията си, липсваш ни! Сигурна съм, че ще стигнеш върха, към който си се устремила!💕🦋😃

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...