Nov 3, 2020, 8:57 PM

Изворен миг да се лее

  Poetry
804 5 10

Изворни стомни в сърцето разплисках,

жаден за обич - от мене да пиеш.

Чувства по-ярки от изгрев поиска.

Днес аз съм слънце за теб. И молитва.

Хълмове стръмни душата изкачва

синия връх на небето да стигна.

Звездна любов аз с целувка закачам

в сънища твои да свети. А миг ли

само докосне лицето ми бяло,

с розови ласки разцъфва тъмата.

Полет изписва, с криле полетяло

ято балони, родени в душата.

В погледа топъл безсънна оставам

с тебе - звездици от ярката вечност.

Стомните чупя. Късмет подарявам,

изворен миг да се лее сърдечно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря!🌸💗
  • Много ефирно и красиво...
  • Чак се усещат пеперудите в стомаха
  • ❤️🌹 Безкрайно ви благодаря, Мари и Младен!
  • Много ефирен и чувствен поетичен изблик е родил това прекрасно стихотворение, Цвети!👏🌹
    " Хълмове стръмни душата изкачва
    синия връх на небето да стигна"!!!!!
    Не ни оставяй без поезията си, липсваш ни! Сигурна съм, че ще стигнеш върха, към който си се устремила!💕🦋😃

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...