дакота (Дакота)
152 364
5 may 2007, 14:51

и мисля... 

  Poesía
993 0 14


В нощ свята и тиха

мечтите разлиствах

и търсех лика ти в звезда отразен,

но ето, че в тоз миг зададе се вихър -

крилата си бели размаха орел.


Нали съм си дребна,

реших да се скрия -

граблив бил и ловък,

жесток - без сърце...

Че имаше цяла легенда за него -

как с гордост и сила владеел небето.


Не съм нито птица,

ни заек, ни норка,

но въпреки това

в тишина се стаих

и гледах отдолу как все по-високо -

лети и звездите достига почти.


Тогава излязох

от тайното място,

ръцете си вдигнах

подскочих... Но, не!

Небето от смях се катурна -

(видях го...)

скокливо летеше към мене перце.


По-бяло от снежният връх

на скалата,

с безкрайната

нежност на топло сърце...

Орелът бе ангел, дошъл над земята

и мисля, че имаше твоето лице...


27.12.2006

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??