и мисля...
В нощ свята и тиха
мечтите разлиствах
и търсех лика ти в звезда отразен,
но ето, че в тоз миг зададе се вихър -
крилата си бели размаха орел.
Нали съм си дребна,
реших да се скрия -
граблив бил и ловък,
жесток - без сърце...
Че имаше цяла легенда за него -
как с гордост и сила владеел небето.
Не съм нито птица,
ни заек, ни норка,
но въпреки това
в тишина се стаих
и гледах отдолу как все по-високо -
лети и звездите достига почти.
Тогава излязох
от тайното място,
ръцете си вдигнах
подскочих... Но, не!
Небето от смях се катурна -
(видях го...)
скокливо летеше към мене перце.
По-бяло от снежният връх
на скалата,
с безкрайната
нежност на топло сърце...
Орелът бе ангел, дошъл над земята
и мисля, че имаше твоето лице...
27.12.2006
© Дакота All rights reserved.
