11 jun 2008, 20:56

и молитвата ще ми горчи

  Poesía
740 0 14
Дъждостене утринна молитвата.
Над чашата ми със кафе ръми.
Вън е лято. Цъфнаха липите.
Ароматът им на устните сладни.
Себестихно се раздадох без остатък.
Не прикрих любов, ни суети.
Все сънувах звездни листопади,
скривайки в очите си сълзи.
Тънколистно избродирах времето,
накипяло от любов в мечти.
Затова е звездно с теб небето,
заблестяло в моите очи.
Ако утре твоят взор помръкне
с недолюбени от мене светлини.
Ако моят зов без отговор заглъхне,
ще заспи небето без звезди.
Ако някак времето ни спъне
и загубя дланите ти топли.
Във съня ми пак ще дъждостене
... и молитвата ще ми горчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...